Мадан е старо рударско селище. Подземните богатства на тоя район са известни от най-древни времена. Добивът на оловна руда по тези места започва от V – IV в. пр. н.е. от тракийското племе койлалети. Койлалетите са тракийско племе, живяло по средното течение на Хеброс (Марица). В 77 – 79 година Плиний Стари в „Естествена история“ пише, че реката ги разделя на голямокойлалети (Coelaletae maiores), живеещи под Хемус и малокойлалети (Coelaletae minores), живеещи под Родопите. В своите Анали Тацит споменава койлалетите, които заедно с одрисите и диите в 21 година вдигат антиримско въстание.
От недрата на маданска община са добивали олово траките, римляните и византийците. Траките работели сами. За изкопаването на рудата римляните използвали египетски и малоазиатски роби. В старите руднични галерии на Бориева са намерени монети от II-I век пр. н.е., а на хоризонти 845 и 1013 – ножчета от пиринч, дървени корита, ковани пари и детски череп. Византийците аристократи украсявали домовете си с кварцови и галенитови кристали – наричали ги „каменни цветя“. По останките от старо рударство може да се съди, че рударска дейност тук е била развита през всички епохи с незначителни прекъсвания, особено през турско време. С идването си по тези земи турците са дали силен тласък на рудодобива, като за това говорят останките от инсталация и топилна пещ в с. Фабрика. От този период е и самото име на Мадан, което произлиза от арабско турската дума Маден, което значи минерал, руда, рудник. По старите карти може да се срещне като „Маданкьой“- Рудно село. Според преданието преди 200-300 години Мадан бил голямо село с десетки работилници край реката – използвали водната енергия посредством витла. Предмет на тая индустрия били всевъзможни изделия – от ковани клинци до мелници за кафе и оръжия. Те се продавали из цялата Отоманска империя. Не се знае кои са причините за упадъка за някогашното селище Мадан.
В края на XVIII и началото на XIX век в Мадан върлувала на три пъти чумата, а по същото време селото било нападнато и изгорено. Всички тези бедствия принудили маданци да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в околните вековни гори.
През 1915 година инженер Савов, командир на полк, заедно със своя адютант, писателя Антон Страшимиров, на път за Гърция, спрели в местността Св. Георги, до днешното село Страшимир. Наслаждавали се на красивия родопски пейзаж, но както разглеждал някакви камъни, Страшимиров изказва мнение, че планината крие в своите пазви несметни рудни богатства. След свършването на войната Савов си спомня думите на писателя и с цяла мисия идва да търси съкровищата. Държавата вече е приела закон, че частни лица и чужди компании, организирани в акционерни дружества, могат да влагат своите капитали в запазване на периметри за разработване на подземни богатства. Инженер Иван Савов обявява за свои периметри махала Боево, сегашния рудник „Страшимир“, както и площите на рудник „Сполука“ и „Шаренка, като през 1924 година оповестява съществуването на акционерното дружество „Родопски метал“. През 1927 година „Родопски метал“ построява флотационна фабрика в Средногорци, заедно с малка водно-електрическа централа, но поради недостиг на електроенергия фабриката не могла да работи. Правени са различни опити за претопяване на руда в примитивни пещи или да се пречиства в по механичен начин, но големи резултати не са постигнати. Самият Савов отказва намесата на немски фирми в предприятието му, а преговорите с английски фирми не дават никакви резултати, освен продажбата на незначителни количества концентрат. В същия период около периметрите на „Родопски метал“ започва да запазва периметри и бившето предприятие „Пирин“ а през 1934 г. „Пирин“ става минен отдел на българското акционерно дружество „Гранитоид“, което от своя страна сключва договор с няколко германски фирми за експлоатация на родопските мини. С помощта на германските капитали дружеството извършва интензивна рудодобивна дейност, построява се въжена линия от рудник Гюдюрска през Бориева и Кърджали, където е построена и флотационна фабрика. По същото време се прокарва далекопровод от Кърджали до Конски дол, прокарват се първите шахти. Наред с това обаче немците превишават капиталовложенията си и слагат ръка на рудодобива в Родопите до 1944 година, след което немската част, съгласно международна спогодба минава в ръцете на съветското правителство. Малко след това е създадена съветско-българска геологопроучвателна бригада, която започва системни проучвания на подземните богатства. Създадено е българо-съветско минно дружество „ГОРУБСО“ със задача да осъществи мащабен добив и преработка на оловно-цинкови руди в България. През този период Мадан е градът с най-висока средна работна заплата в страната. През това време е построен 100 % от обществения жилищен фонд и всички обществени сгради. Коритата на реките са облицовани, пътищата – асфалтирани. Построена и пусната е най-голямата болница в района МБАЛ „Проф. д-р Константин Чилов“, двете средни училища и всички промишлени предприятия.
В днешно време залежите в някои от рудниците са изчерпани и ликвидирани.
Проектът Terra-Mine е разработен от общините Мадан в България и Пилея Хортиатис в Гърция, които осъзнават, че експлоатация наново на мини и кариери е едно важно предизвикателство и шанс те да бъдат превърнати от места на традиционни занаяти и професионална дейност, в атрактивни и оперативни места за посещение, както за местното население така и за посетителите.
В града може да се посети Музея по минно дело и рудодобив. В музея е изложен богат снимков материал, както и интересни експонати, свързани с историята и развитието на рудодобива в района, от древността до наши дни. Също така участък от рудник „Сполука“ е превърнат в подземен минен музей „Сполука”. За да влязат в рудник „Сполука“ туристите първо се оборудват с каски и специални миньорски лампи, след което се качват на вагон за хора и влизат с локомотив като истински миньори под земята. Където има фигури на миньори, заети с различни дейности. Цялото трасе е оборудвано с релсов път, стрелки, обходи за маневриране. Друга забележителност в града, която не бива да пропускате дори и заради това, че не може да видите никъде другаде е изложението „Родопски кристал”, наричано още „Кристалната зала”. Ще научите, че това интересно място е открито през 1984 и представя колекция от минерални кристали, добити от рудниците в маданския район. Разглеждайки всичките експонати ще се порадвате на изящното изкуство, сътворено на природата. В общината има и природни феномени, които през последните години привличат все повече туристи. Един от тях е пещерата „Шаренка”. С удивление ще научите, че това всъщност е пещера-музей, която е първата по рода си в България. Влезете ли в пещерата ще имате възможността да разгледате три посетителски къта, всеки от който пресъздава сцени от живота, бита и начина за добиване на руда още от времето, когато пещерата е била обитавана от тракийско племе.
Природата има вълшебството да оформя причудливи форми от скалните масиви. На много места в България се срещат естествените каменни структури с необичайни форми, които пленяват въображението ни. Едно такова творение на природата е скала с формата на конска глава. Конската глава е едно от чудесата на Родопа, един шедьовър, който кара човек да изпадне в почуда и да немее пред силата на природата.
За любителите на пешеходния туризъм има изградени туристически пътеки. Местността “Кечикая” която е прабългарска крепост, окупирана от римляни. Има съхранени много стари каменни стени от сгради и от крепостна стена. Маршрута продължава до скалното светилище “Рим папа” с височина от 50 м., което изглежда като мъж с мантия. Близо до скалното светилище “Рим папа” е разположена пещерата “Малката дупка”. След кратка почивка туристите се отправят към скалното светилище “Гъбата”, “Триъгълната пещера” и свещеното изворче, което се намира в долния край на скалното светилище. Маршрутът продължава до скалното светилище “Бабата” и римската галерия.
Други интересни места в околностите на Мадан са двата римски моста, датиращи от І хилядолетие. Според изследователите през тях е минавал път, свързващ Беломорието и Тракия.
Тъй като маданското население е смесено, в града ще видите три джамии и два православни храма.
Ако сте гости на Мадан в края на месец август може да видите и тържествата по повод празника на града.